Шефът на Формула 1 Бърни Екълстоун се е включил в оферта за закупуване на шведския производител на...продължава>
Милионерите-всичко за най-богатите българи и техния капитал
Емил Димитров от ГЕРБ отказа депутатският си имунитет
Понеделник, 08 Февруари 2010 21:23
Депутатът от ГЕРБ Емил Димитров депозира днес в парламента отказ от депутатския си имунитет, както бе обещал по-рано, тъй като името му бе замесено в скандал със заменки на гори. Димитров е местния богаташ на Етрополе притежаващ ловни паркове и гори в Етрополе както и местният футболен клуб.
Преди дни Димитров заяви, че никога не е фигурирал във фирмата, заменила горите - "Фабрика Медикет" АД, която иначе произвежда шишета за хранене на бебета. Milionerite.com има информация, че Димитров е продал фирмата с лизингово условие на българин живеещ в Лондон преди около три години. Той уточни, че е бил акционер в дружества, които са имали акции в тази фирма. Депутатът беше категоричен, че заменените гори са абсолютно равностойни и сделката не би трябвало да е в "черния списък" на ЕК.
Откакто всичко стана публично, не съм чул и намек, че има нещо незаконно, уточни още депутатът от ГЕРБ. Затова премиерът Борисов нареди да бъдат извадени всички заменки публично. На въпрос дали трябва България да прави ревизия на всяка една заменка, за да не се налага да има санкции от Европа за страната ни той каза, че ревизията е задължителна за всички заменки. Неясно за нас обаче остава ходи ли на лов Бойко Борисов в именията на Емил Димитров.
Обвинението, че Емил Димитров е направил най-голямата заменка със земи, визирана в писмото на ЕК, дойде от БСП. Премиерът Бойко Борисов пък заяви, че когато е имал заменка, Димитров не е бил депутат от ГЕРБ.
Имунитетът си хвърли днес и социалистът Димчо Михалевски заради скандала с "Водното огледало" край Кърджали.
От началото на 41-ия парламент досега от имунитета си се отказаха още Венцислав Върбанов, който напусна и парламента, Сергей Станишев и Емилия Масларова от Коалиция за България, Гюнай Сефер и Митхат Табаков от ДПС.
Българското правителство вероятно ще започне приватизация на държавните болници тази година след ревизия на задлъжнелия сектор. Това казва министърът на здравеопазването Божидар Нанев в интервю за Ройтерс. Според него по-добрата структура на финансиране на болниците ще повиши инвеститорския интереси, както и ще стимулира гражданите да отделят повече средства в публичните и частните здравни фондове.
Дясноцентристкото правителство, избрано юли миналата година, реши да затвори 21 държавни болници, строени по времето на комунизма. Други 130 болници предстои да бъдат закрити или трансформирани в по-малки центрове за лечение. Според министъра планът на правителството ще бъде осъществен, независимо от общественото мнение.
Опасението от лишаване на достъп до болнично лечение в малките населени места предизвика протести в различни градове в страната. В тях се включиха и медицински работници.
„Приватизацията е начинът, който трябва да следваме", заяви Нанев, който е бивш хирург. „Трябва да има приватизация на болниците и услугите, предоставени от тях", допълни той.
В България има 350 държавни болници. 71 от тях бяха в списъка със заведения, които не могат да бъдат приватизирани. Нанев посочи, че това може да се промени чрез поправки в закона, след като правителството изгради ясна стратегия за разпродажбата им. Министерството работи и по нови методи за изчисление на цените на медицинските услуги, които да отразяват реалностите на пазара.
„За реформите трябват средства. Не можем да правим реформи, спестявайки пари, това трябва да е ясно", каза още Нанев, без да дава конкретни цифри. Бюджетът на държавния здравен фонд за болниците падна с 24% до 709 млн. лв. през 2010 г. Общите задължения на болниците са били около 350 милиона лева в края на ноември миналата година.
За настоящата година България, която е най-бедната страна в ЕС, отделя 4,2 процента от своя БВП за здравеопазване, което почти два пъти по-малко в сравнение със западните страни.
Корупцията в сектора е широкоразпространена и плащането на подкупи на лекарите за различни услуги е норма. Проучванията на общественото мнение показват, че българите са сред най-недоволните от системата на здравеопазване сред 27-те страни-членки на Европейския съюз.
Заради продължителното им неглижиране и липсата на политически воля, много болници са недофинансирани, задлъжнели и без съвременно оборудване.